Живях при диктаторите на ХХ век

Книгата се чете с интерес, тя завладява не само поради вещината, с която е написана, но и защото на известните, отдавна отминали събития и на хората, техни двигатели и вдъхновители, авторът дава живот, изпод нeговото перо те придобиват плът и кръв, читателят усеща и човешките страсти, движещи събитията. Така миналото придобива телесна температура и емоционални измерения. Авторът се добира до най-интимни моменти на човешкото поведение.

Читателю, държиш в ръцете си второто издание на мемоарните записки на Горан Готев (1934–2014), най-продължително работилия български журналист в чужбина през XX век – повече от 25 години.

Те ни връщат към събития, на които все по-малко от сегашните читатели са били съвременници: от откриването на Асуанския язовир, до колосалните промени преди и след падането на Берлинската стена.

Книгата се чете с интерес, тя завладява не само поради вещината, с която е написана, но и защото на известните, отдавна отминали събития и на хората, техни двигатели и вдъхновители, авторът дава живот, изпод нeговото перо те придобиват плът и кръв, читателят усеща и човешките страсти, движещи събитията. Така миналото придобива телесна температура и емоционални измерения. Авторът се добира до най-интимни моменти на човешкото поведение.

При внимателното и настойчиво вглеждане в исторически фигури на близкото ни минало, възниква въпросът: Що за човек е диктаторът?

Новото издание, допълнено със снимки от личния му архив, съвпада с десетата годишнина от кончината му и 90-та годишнина от рождението му.

Книгата на Горан се чете на един дъх, с лекота, без запъване. А за който като мен имаше щастието да го познава, в нея се чува и неговия глас – и незабравимия му смях.

Борислав Бойчев