Не ми се тръгва

Нови стихотворения

Не ми се тръгва...Гледам се на екрана... Всичко на него личи...Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи...Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса,Въобразявах си някак... Стават и чудеса...И се надявах, че може да не изглеждам стар...Тези жестоки камери... Прожекторът като фар...Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг...Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук...И все пак хората слушат... Специално за мене дошли.Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли...Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи.И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи...Връщам се несъзнателно 60 години назад...Боже, колко е хубав тука земният свят!Искам тук да си бъда... Не искам някакъв друг...Ще се опитам... Ще пея... Още... Но само тук.И докога?... Докогато... Самият аз не знам...Просто не ми се тръгва - никак! - още за там.Десетина години... Стават и чудеса...Ще си подстрижа брадата... И ще си пусна коса...Никакви стари песни, изпяти по навик стар.Просто излизам на сцената с чисто нов репертоар.Недялко Йорданов