Как се създават диктатори

Култът към личността през ХХ век.

Великолепни кратки биографии, представени в историческа последователност, които се отличават с драматичните си детайли и задълбочения анализ. Ерудираното и живо повествование оправдава очакванията, заявени чрез интригуващото заглавие. Дикьотер се е справил чудесно, създавайки рядко проникновена книга, написана с човечност, замах и неочаквани хумористични проблясъци. – The Wall Street Journal

Сериозна, но оптимистична книга – доколкото изобщо е възможно една историческа творба да буди оптимизъм. Ако не друго, тя поне предлага известна историческа перспектива на читателите, когато решат да хванат в крачка в социалните мрежи поредния световен лидер, обезпокоително поел по пътя на диктатурата. – Тим Сайфърт, Asian Review of Books

[В тази книга] предмет на изследване са не безпаметните масови вълни на непредсказуем терор, мъчения, чистки, глад, война. Авторът ни показва по-скоро вътрешните механизми на обществения разпад, на загубата на човешки облик, вследствие на опорочаването на понятията за истина и логика; и още – как всяването на смут и терор създава послушни, изолирани индивиди, чиято възторжена възхвала на режима, породена от страх, превръща всички [ни] в лъжци. Това е извънредно вълнуваща и проницателна книга, написана от доблестен човек. – The New Statesman

Кратките биографии на Дикьотер се отличават с ярки и жизнени образи, разкриващи сходна мегаломания при различните режими (тези хора са се учили един от друг), както и сходния начин, по който са били подпомогнати от опортюнистично настроени съветници, лековерни журналисти, наивни чуждестранни лидери и подплашени съперници за власт. И макар в повтарящия се модел да има нещо потискащо, в крайна сметка се налага впечатлението, че повечето диктатори стават жертви на собствената си самонадеяност. – Брендън Дрискъл, Booklist