История на българите и на другите южни славяни

От римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие.

Дакия със столица Сердика (София) и Прибрежна Дакия със столица Рациариа (днес Арчар) са управлявани до Константин от езически управители, които са действали като жестоки противници на християнството. Тъй като те са преследвали християните, то последните са били принудени да строят църквите си под земята. Площадът в София, на който през 1910 година беше построена голямата църква „Александър Невски“, беше зает от такива подземни църкви. След като християнството победи, беше построена голямата църква „Света София“ на този площад, една монументална сграда, която е съхранена и до днес, но от модерни архитекти ѝ е унищожена украсата. По името на тази църква, която по времето на турското владичество е била превърната в джамия, Сердика е преименувана на София.

Много по-богато надари Константин със сгради скитите в Малка Скития и Долна Мизия. След по-горе споменатата победа над тези скити той им построи в тяхната страна градовете Преслав, Плиска, Констанца и Силистра.

Аврелий Виктор (Aurelius Victor, Caesares 41, 18) също възхвалява тези строежи на Константин, като записва: „При него беше построен един мост над Дунава и на много благоприятно разположени места военни лагери и крепости“ (става дума за гореспоменатите градове), „чрез което той си осигури при тях спомена за изключителната му благодарност“ (Eutrop. X, 7). Този „споменът за изключителната му благодарност“ е запазен и днес при българите, тъй като Константин е единственият император и цар, за когото напомнят и народни песни.