Ето имената

Две са сюжетните линии в романа на Томи Виринга. Едната проследява изпълненото с перипетии пътуване на група нелегални мигранти, съставена от хора с различни съдби, обединени от общото страдание и неволята, която ги тласка да напуснат родните места и да дирят спасение някъде другаде, та дори и с цената на собствения си живот. Другата сюжетна нишка разкрива сивия и самотен живот на началника на полицейското управление в Михайлопол – Понтус Бег. Застаряващият полицай търси нов смисъл на живота си, след като в един момент осъзнава, че е останал без семейство и морачна опора, че се движи без посока и без смисъл. Възродена надежда за едно по-пълноценно съществуване той намира в юдаизма и в преоткриването на тайванските корени на майка си, в потапянето в миквето, което би могло да го освободи от мръсотията на този свят. Пътищата на Понтус Бег и петимата оцелели бежанци се пресичат в Михайлопол, където клетите изтощени странници разбират, че всичко е било една измама, че не са успели да преминат границата и да напуснат страната и нечовешките мъки, което са изтърпели в негостоприемната степта, са били напразни. Полицаят се вълнува от разказите и пържите на тези хора, които събуждат у него сравнение с пътуването на израилския народ от встъпствието през пустинята. А в малкото момче, което е сред петимата оцелели, Понтус Бег вижда шандой новите желания на сина, на когото да препада деветвена християнска си вяра и убежденията си. И възможна в непроходимия мрак има надежда да се роси светлина, която да осifyе правилния път?