Очи небесни

Романът е интерпретация на времето, когато българската интелигенция започва за пореден път в новата ни история не само да осмисля, а и да заявява, макар и доста свенливо, главно "на ухо", отношението си към безперспективния, полуфеодален и номенклатурно-йерархичен болшевишки модел на обществено развитие. Силово внедрен и насилствено отстояван. И то зад фасадата на широко прокламираните : "свобода, братство и равенство" - вече отявлено дискледитирани от събитията в Чехословакия през лятото на 1968 г.

Повествованието е от две гледни точки - на лекар и юрист, в ролята им на литературни "сиамски" близнаци. Събчитията започват в периода след смъртта на Людмила Живкова. Структурата на тектста е по модела "хроника", вникване в личностните преживявания и действия на героите - проесионални и лични. И двойствения им начин на живот.

Външният, лъчезарен и бравурен, и вътрешният, също тъй контролиран и пропит от лицемерие, изтъкан от страх и лъжа. Тоналността е от категорията: споделяне на съкровеното, ала със самоунищожителна ирония, понякога граничеща с гротеска. Всъщност проява на защитна реакция, тогава свързана с неспособността на интелигенцията открито да заяви, а също така и да прояви организирано и самопожертуваотелно нуждата ни от истина и справедливост в обществените взаимоотношения. И в резултат - сегашната тегоба от проявите на властващата понастоящем, а също тъй алчна и насилствена фасадна "демокрация", тежко болна от "посткомунистически синдром"-.