Стон и величие

Романът започва на 23 юли 1889 г., прекрасен слънчев ден. Разказът описва град Габрово, събуждащ се със звука на ковачници, каруци, хора, петли и аромата на пресен хляб от арнаутската фурна, с тракането на фабриките. Жителите са потресени от новината за смъртта на Иван Калпазанов. Целият град се стича за опелото в църквата „Света Богородица“. Животът на Иван е възхвален от Васил Карагьозов, който го сравнява с феникс, издигнал се от пепелта, за да покаже на града и народа пътя към благоденствие чрез собствен труд, постоянство, любов и интелигентност.