Гулаш от турул

„Гулаш от турул“, въпреки силно кулинарния ѝ привкус, който откриваме в наименованието на всяка отделна глава, не е готварска книга. Най-малкото, защото турулът, тази митична за унгарците птица, странна кръстоска на орел с гъска, олицетворение и на унгарските мечти, и на унгарските комплекси, реално погледнато не става за готвене. А и личностите, останали в историята - от Лайош Кошут, през адмирал Хорти до Янош Кадар, са ту сладки, ту солено-кисели на вкус. Но нали в това е силата на големите автори - да създават от реалността метафори.

Авторът ни запознава с митовете и реалните събития от унгарската история, разхожда ни по лъскавите булеварди и из покрайнините на Будапеща. Опитват се да ни обяснят националния характер на унгарците, описвайки техните паметници и тяхната носталгия, техните травми и героизъм. Този разказ, написан във формата на литературен репортаж, е болезнен за унгарците и безкрайно завладяващ за всички останали читатели. Защото страшно много ви се приисква да придружите автора на тези очарователни истории, да поскитате около Буда и Пеща, да се отбиете с него в любимите му непретенциозни опушени кръчми, гарови ресторанти и винени барове, които той описва така вкусно, да похапнете освен класическия унгарски гулаш и... супа от Ракоци, печено от Хорти, паприкаш от Кадар, унгарски салам от Свети Стефан, мас от Кошут, котлет от Арпад. Топла хурка (унгарската кървавица) на крак в халите и 100 грама палинка - ето какво може да ви примири с всички исторически неправди на този свят.