Горо-горо

„Пътешествието на Дарума: седем пъти падни, осем пъти стани“, „Кихавицата на лисицата“, „На лов за звезда“, „Дайдарабочи, детето от кал“, „Разменените сънища“, „Ямабико, или гласът на планината“... Една дузина пъстри японски предания, предадени и обвързани поновому от италианската разказвачка Лаура Имаи Месина. За малки и големи любители на пътешествията в приказни светове, стари времена и далечни култури, на които ни пращат въображението и любознателността.

Когато някой в земите на Ямато се удари, няма да възкликне само „ай“, а ще добави отпред и едно „итай!“ („ох, боли“ на японски). Когато се уплаши или се притесни, също може да се изрази с междуметие: „бику-бику“ и „пири-пири“. Ето защо ми се прииска да включа в тези приказки част от богатите японски звукоподражания... И „горо-горо“ е от тях. Означава времето, което минава в удоволствие от минаването на времето. „Да правиш горо-горо“ е да се отпуснеш, да помързелуваш и да се насладиш на това. Но не само. „Горо-горо“ е звукът на нещо голямо и тежко, което се търкаля. Или на стомаха, който къркори. Или на падащата гръмотевица (често децата наричат гърма именно „горо-горо“, както наричат съня „нани-нани“). „Горо-горо“ е и мъркането на котката...

Лаура Имаи Месина