От върха на перото - твърда корица

Определяна от читатели като автор със самобитен стил, който пише за важните неща умно и леко, в романа „От върха на перото“ Ивинела Самуилова ни отвежда до най-дълбокия източник на личната ни и национална жизнеспособност. Освен че отправя вдъхновяващо послание, тази книга напомня деликатно за отговорността ни към нашите деца.

Наистина ли човек се приспособява към пошлото толкова лесно, че да изгуби интерес към съвършенството, за което е призван от Твореца си? Как езикът ни е свързан със светостта и красотата? И как откликът на красивото може да възстанови радостта от живота и да върне в него светлината? Това са някои от въпросите, които тази книга поставя.

За да се разтуши от мрачните си мисли, породени от злободневието, познатата на читателите от „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Тъй рече баба Ега“ главна героиня посещава любимия си Търновград. Целта й е да разгледа стенописите в Арбанашките църкви заради материал за светостта, върху който работи. Но когато случайно попада на обява за уроци по калиграфия, тя решава да пооправи и почерка си. Срещата й с възрастния калиграф Владимир обаче се оказва начало на неподозирано по своята дълбочина духовно пътешествие. Краснописанието не само ще възроди душата й, но и ще я отведе при тайната на старобългарската книга. Старата столица е подготвила още изненади за младата богословка и тя е въвлечена в училищна организация за честването на 24 май. Поканата на директора г-н Болярски да участва в обсъждането на открит урок за стила „плетение словес“ на Търновската книжовна школа я превръща в съучастник на идеята му да въведе в учебния процес принципа „по лепоте“, използван от старите книжовници. Ентусиазмът на физика Болярски и необичайният му подход да преподава удивление са заразителни и двамата бързо намират общ език. И става ясно, че физиката и метафизиката са една и съща страна на битието, в което е настанен човекът, копнеещ да осмисли земния си живот, да го извая красиво, да го изпълни с добро и радост.