Фрида Кало и цветовете на живота

... лежеше в прегръдката на Диего и гледаше картината. „В този миг имам и двете – помисли си тя. – Любовта и рисуването. Нещата, които съставят живота ми. Получих повече, отколкото се надявах.“ (1953 г.)

Книга за болезнено красивия живот на Фрида Кало

Тя е различна във всички измерения. Животът й минава под знака на страданието и живителната сила на таланта и изпепеляващата любов. Тя е Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон - мексиканската художнична, прочула се с автопортретите си в цял свят. Фрида Кало е жената, за която два пъти се жени Диего Ривера. Единствената, която успява да укроти огнената му натура. Тази изключително талантлива и огнена жена оставя 143 картини, 55 от които са автопортрети. Фрида Кало, също като любимия си Диего, е известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил - както в изкуството, така и в личния си живот. Нейното творчество е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор.

Превод: Ваня Пенева; Художник: Златина Зарева; Редактор: Цвета Германова.

Новият роман за Фрида Кало от авторката на „Рандеву в „Кафе дьо Флор“ и „Музата на Виена“

Годината е 1925-а. Мексико Сити, милионната столица на Мексико, кипи от политически борби и от творчески страсти. Комунистическите идеи изкарват на улиците хиляди хора, протестират сталинисти, троцкисти, интернационалисти...Срещу държавата и един срещу друг. Най-видните творци спорят по кафенета и по соарета за новите течения и веяния в модерния свят. И над всички се извисява колосалният Диего Ривера – колос и като фигура, и като творец. Художникът, който увековечава историята и съвремието на Мексико по стените на града.Годината е 1925-а. Едно 18-годишно момиче, дребно и крехко, претърпяло наскоро жестока катастрофа, лежи опасано в обръчи в своето болнично легло, но въпреки страданието не спира да рисува на специално изработения статив. Не спира и да мечтае за времето, когато ще стане великата Фрида Кало.Годината е 1925-а. Диего и Фрида, „слонът и гълъбицата“, още не подозират, че са предопределени един за друг. За единение и в творчеството, и в любовта, единение, белязано от върхове и от падения, преминало през всички цветове от палитрата на живота.