За душата / За интелекта

Албертус Магнус, наричан още Алберт Велики или Алберт от Кьолн, е доминикански епископ, който пише съчинения върху практически всички познати през ХIII в. клонове на знанието - логика, теология, метафизика, физика, биология, психология, етика. Роден е между 1193 и 1206 г. Починал ок. 1280 г. Точните дати на рождението и смъртта му са предмет на дискусии. Той е този, който внедрява учението на Аристотел в църковното учение и западноевропейската философия. Счита се за най-големият немски средновековен философ и теолог. Дадено му е почетното звание "Учител на църквата", с него са удостоени само 33 души.