Око в нощта

Превод от френски: Иван Баталов; Оформление на корицата: Ивайла Пеева.

Акс ле Терм: един свещеник получава мистериозен пакет от неизлечимо болен пациент, който твърди, че е видял ада. По-късно този пациент умира при съмнителни обстоятелства.

Психиатричната болница във Тулуза: Мартен Серваз е повикан да разследва смъртта на един от обитателите, убит по особено жесток начин. Единствената надежда за свидетел – пациентът в съседната стая – сякаш се изпарил от строго охраняваната сграда.

Жудит, студентка по киноестетика, е получила възможност да се срещне с Морбюс Дьолакроа – мизантроп, култов режисьор на филми на ужасите. Тя пътува към усамотени му къща в Пиренеите, където той се оттегля, след като последният му филм „Orpheus“ или „Спиралата на Злото“ не е допускат на киноекрана. Режисьорът обаче скоро започва да се пита дали студентината има намерение да пише за творчеството му, какти твърди, или крие друг, много по-личен мотив за посещението си.

Един мистериозен убиец екзекутира по особено ужасяващ начин мъж в дома му в Тулуза, друг се самоубива, скачайки от покрилото на замъка си на остров в Бретан.

Стъпката по стъпката екипът на мафиор Серваза започ да напипва нишката, която свързва жертвите – всички те са работили в киноиндустрията. И тази урна от събитията кърти до един прокънат филм.

Новият трилър на Бернар Миние потопен на читателите в мрачната вселена на филмите на ужасите, за да ги наплаши някакво се треперят от страх и отвращение.

С „Окото“ на по-горе, Бернар Миние създава свой филм на ужасите... Изпитанията пред Мартен Серваз съвсем не са преключени.

Бруно Корти, Le Figaro littéraire: Истински, стопроцентов трилър. Добре дошко в в ужасите, но гениално изградена вселена на Бернар Миние.

Никола Каро, Europe 1: