Доказателства за нейния живот

Маркета Хейкалова добре познава живота в брюкселските среди и хората, обсебили правото да решават съдбите на цели народи, само защото големите пари са при тях. На прицела й са еврочиновниците, които крият собственото си незнание и неподготвеност зад нищо незначещи бомбастични фрази и разтегливи понятия. А дълбоко в себе си всеки копнее за обич и нежност, за сигурност и преданост.

„Как си?“ – пита майката по телефона. „Всичко е наред - отговаря дъщерята. – Само съм бременна и не знам какво да правя.“ Нека читателят сам допише историята. Нека сам достигне до трагизма на сцената, в която майка, баща и син си разменят визитни картички, без да подозират родствената връзка помежду си. Мобилните телефони, общопрактикуваната любов без обич, предпочитанията към пицата свързват хората в обединена Европа. Всички са равни. И се обичат. Разменят си „брюкселски“ целувки и прегръдки, говорят си на ти, а тайните служби продължават да си вършат работата.