Еротични истории за пенджабски вдовици

Когато Ники приема да води курс по творческо писане в сикхския храм в Лондон, вече си представя литературните шедьоври, които ще се родят под нейно ръководство. Ученичките й обаче се оказват полуграмотни вдовици, които се събират, за да обменят клюки и истории. Ники отдавна е скъсала с индийските си корени, опитвайки се да живее живота на еманципирана млада жена. За нейна изненада траурният бял шал на вдовиците крие не старици, прекарали целия си живот в сянката на своите бащи, съпрузи и братя, изпълнявайки покорно дълга си на съпруги и майки, а жени, чийто вътрешен живот е също толкова богат и плодотворен, колкото и неразказаните им истории. Но когато те започват открито да говорят помежду си за женствеността, сексуалността и тъмните тайни, скрити в общността, Ники осъзнава, че дръзките разкази, които тайно си разменят по време на курса, може да ги поставят в опасност. Братството – група консервативни младежи, самоназначили се за „морална полиция“, вече търсят авторите на пикантните истории, разбунили духовете.

Изтокът се среща със Запада, а традицията се сблъсква с модерността в този роман за две различни култури. С намигване, с истории като от „1001 нощ“ или „Декамерон“, книгата повдига въпроса за културната идентичност, за приятелството и любовта, но най-вече – за личната отговорност за щастието.