Erik: A Tale About the Power

Малко момче, облечено в кожи, препасано с меч, украсен с глава на гарван, се бори с неравен терен, кал и непоносим товар – останките на баща му – Едсгар, могъщият воин на Великия Север.

Поток от бяла светлина плисва от небето към погребалната клада. Звънтящ звук изпълва всичко наоколо. Сякаш милиарди метални частици се посипват върху стоманен щит. Едсгар се прощава с Ерик, прекрасните валкирии поемат духа на воина и той лети с тях към портите на Валхала, за да заеме полагащото му се място до Один.

Ранен, уморен и изтощен, Ерик поема по пътя към дома, за да изпълни последната заповед на баща си. Сам, но не съвсем.

„Кой си ти...“ прошепна отново момчето. „Аз съм дъщерята на Один и Зората на времето.“ Глас като пролет отвърна: „Аз съм Принцесата на Зората.“ Момичето добави и хиляди арфи подеха мека мелодия. Ерик почувства, че потъва. Приказната девойка отлетя. „Ще те видя ли отново?“ – каза той със сърцето си.

Малкото момче е уловено във водовъртеж от лицемерие, предателство и заплаха. Норните определят битките за негова съдба. Реални и невидими. Ще оцелее ли малкият воин? Ще последва ли завета на баща си, наследството на викинга?

Вълнуващото приключение на Ерик продължава, докато прелиствате Първа книга.