Ерик: Сказание за силата

Над планинското езеро притъмнява, отиващата си зима сковава притихналата северна земя. Малко момче, облечено в кожи, препасано с меч, украсен с гарванова глава, се бори с неравния терен, калта и непосилния си товар - тленните останки на неговия баща – Едсгар, могъщият войн на великия Север.

Поток от бяла светлина плисва от небесата към погребалната клада. Звънлив звук изпълва всичко наоколо. Сякаш милиарди метални частици се посипват върху стоманен щит. Едсгар се обръща към Ерик за последно сбогом, прелестните валкирии поемат духа на война и той полита с тях към двери на Валхала, за да заеме достойното си място до Один.

Ранен, изтощен и отпаднал, Ерик поема на път към дома, за да изпълни последната заръка на баща си. Сам, но не съвсем.

„- Коя си ти… – прошепна отново момчето.- Аз съм дъщерята на Один и Зората на времето. – отвърна глас като пролет - Аз съм Принцесата на зората. – допълни девойката и хиляди арфи подхванаха мека мелодия.Ерик усети, че потъва, приказното момиче отлетя надалеч.- Ще те видя ли някога? – промълви той със сърцето си.“

Малкото момче попада във вихър от двуличие, предателства и угроза. Норните отреждат битките да бъдат негова съдба. Реални и невидими. Дали ще оцелее малкият воин? Ще последва ли завета на своя баща, заветът на викинга?

Вълнуващото приключение на Ерик продължава, когато разлистите книга Първа.