Епос за водата

Романът "Епос за водата" е митологически пътеводител до потопа и след него. В основата на творбата стои водата - като условие на живот, мъглата - като заблуда, потопът - като последица, а сълзата се превръща в твърдо тяло, за да остане свидетел на покаянието.

Книгата представлява метафора за водата, като символ на опрощението, но също така и като сатира ма модерното общество, която потопява старото и така дава възможността модерния стил на живот. За да съхрани символиката, Халилович започва повествованието на своя символичен Адам от неговия първи грях, минава през потомците, за да завърши с наказанието под формата на потоп. Потопяването на селото в края на романа имитира библейския потоп и в романа се представя като наказание от страна на държавата (твореца) над греха на хората. Водата протича през романа като елемент, който по същество е свързан с човешкото съществуване. От реката, която дава живот, през мъглата - до потопа, водата представлява началото и краят на разказа.