Епитаф

Стихотворението “Епитаф” е написано в римуван петнадесетосричен стих, повлиян от оплакванията на Мáни. Същевременно усвоява елементи от Критския ренесанс. Съдържа елементи от Православния Епитафиален Плач.

Мотивът, използван от поета, Смърт – Възкресение е вдъхновен от историята за Исус (разпнат и възкръснал), както и от творбите за боговете на Древна Гърция и Древен Египет (Зевс, Дионис, Адонис). Следвайки християнската традиция, поетът успява да опише по удивителен начин изпепеляващата болка на майката, която ридае и жалее над мъртвото тяло на убития си син. Общият стил на поемата е традиционен. В това стихотворение за първи път в творчеството на поета навлиза народната песен. Въпреки че Рицос използва традиционния начин на писане, стихотворението е съвременно и иновативно.