Доплер

Презадоволеното ни модерно общество никога досега не е било подлагано на такава иронична критика, както в романа „Доплер“ на норвежкия писател Ерлен Лу.

Цял живот Андреас Доплер се е стремял към идеалност – бил е отличен ученик и студент, създал е перфектно семейство и има престижна високоплатена работа. След смъртта на баща си и падане от колело той взима странно решение – да заживее усамотено на палатка в гората, непосредствено до града, далеч от всички и всичко.

Андреас Доплер избира да избяга от действителността – от хората, които не харесва, но му се налага да общува с тях, от малоумните реклами и затъпяващите анимационни филмчета, от осигурения и презадоволен начин на живот. Животът сред природата се оказва като спасителен бряг за него. Гладът обаче го принуждава да убие женски лос. Останало без майка, малкото лосче, което я придружава, „се залепва“ за него и се превръща в най-добрия му приятел. С него Доплер води постоянен монолог, разсъждава философски за живота и смъртта, за състоянието на обществото и променените ценности. Прекрасна ситуация, защото животното не умее да говори, но с него Доплер може да сподели всичко. Неочаквано блаженството му като отшелник е нарушено от… последователи.