Отдалечена звезда

Разказвачът среща за първи път този човек през 1971 или 1972 г., когато президент на Чили е Салвадор Алиенде.

По онова време разказвачът се представя като Руис-Тагле и, недостъпен и предпазлив като котка, се промъква в литературните кръжоци на университета в град Консепсион. Пише също толкова недостъпни и предпазливи стихове, изкушава жените, а у мъжете буди смущаващо недоверие. Вижда го отново след военния преврат, в дните, когато младите осемнайсетгодишни поети като тях се изправят пред своята внезапна, окървавена зрялост. Но тогава разказвачът все още не подозира, че зад пилота на име Видер, изписвал в небето библейски цитати с дима на своето самолетче, и кандидат-поета Руис-Тагле се крие едно и също лице. Библейските стихове достигат до пленниците по стадионите, ала вече няма как да ги прочетат близначките Гармендия, две от поетесите, изкушени, а сетне и предадени от него... Така многобройните разклонения на историята, митологиите и литературната ситуация разкриват постепенно пред читателя противоречивите действия на един самозванец (не сме ли всички ние самозванци в някой момент от живота си?), на човек с много имена, но без морал, с единствена ценност естетиката (не е ли това стремежът на всеки творец?), на убиец, поклонник на ужаса и фотограф на страха, художник варварин, довел творенията си до крайни смъртоносни превъплъщения.