Димитър Талев - Съчинения в 15 тома - том 8 - Самуил, цар български - книга 3 - Погибел

Третата книга от поредицата на Димитър Талев за цар Самуил

Наближаваше време жените да станат от вечерната трапеза, но княз Иван-Владислав стана преди тях. Той помоли царя за позволение да се оттегли — болял го зъб, и напусна малката трапезария, дето се хранеше царското семейство, когато нямаше гости. Качи се на втория кат, където бяха царските покои и стаите на цялото семейство, но не се отправи към своята спалня, а зави по противоположна посока — по ходника, който водеше към стаите на момичетата. В дъното на тоя дълъг ходник беше стаята на Ирина Каматерос, ларисчанката. Младият мъж мина с бързи, тихи стъпки по слабо осветения ходник и се спря за миг пред вратата на Иринината стая, огледа се: тихо беше по целия кат в тоя час и пусто. Ароновият син натисна заключалката, влезе безшумно и затвори вратата след себе си.

Димитър Талев е писателят, когото и читатели, и критика единодушно свързват с Вазовите традиции, Димитър Талев е творецът, за когото е станало общо място твърдението, че е приемник на „патриарха“ на българската литература – приемник и на пламенното му родолюбие, и на повествувателните му традиции.И в това сравнение има нещо много вярно.И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като „национална епопея“, „историческа хроника“, „енциклопедия на народния живот“. Няма критик, писал за Талев, който да не е сравнявал класическата му четирилогия с Вазовия шедьовър „Под игото“, още повече че Талевите книги са разказ за останалата „под игото“ Македония, при това разказ, съсредоточен също като Вазовия около „пиянството“ на един народ и „пробуждането“ след кървавия погром. Но разликата между Талев и Вазов не е в това, че във Вазовото творчество след „под игото“ има „избавление“ а Талевото творчество не достига до „избавлението“. Разликата е друга…Светлозар Игов