Димитър Талев - Съчинения в 15 тома - том 5 - Усилни години. На завой

Сборник с романите „На завой“ - книга с най-парливите обществени и национални проблеми след войните и „Усилни години“ – Генерална репетиция за тетралогията.

Уникално издание на забравения шедьовър на Димитър Талев, неиздаван от 1930 година. С трилогията „Усилни години” младият Димитър Талев прави опит да осъществи породилото се в него убеждение, че „требва да напише нещо големо за Македония”. Илинденско-Преображенското въстание, озарило с пожарите си детството му, не му дава мира. И заедно с това разбирането, че това събитие трябва да бъде изобразено в по-широко белетристично платно. Така се ражда епическото романово повествуване – трилогията „Усилни години” – смел опит на младия автор да разкрие подготовката, кулминацията и поражението на въстанието. Затуй и частите са три: „В дрезгавината на утрото” (1928), „Подем”(1929) и „Илинден”(1930).

„Усилни години“ е исторически роман, който тематично се отнася до Илинденско-Преображенското въстание в Македония, но по същество е социално-политическо повествование, свидетелстващо за сложните и драматични процеси в българското общество през 20-те години на ХХ в. Писателят ни предлага да прочетем как българите в тази многострадална част от отечеството ни понасят тегобите на несвършващото робство, как зрее идеята за самостоятелно разрешаване на нерешения от великите сили национален проблем и как народът събира разпилените си енергии за могъщ удар върху разпадащата се Османска империя и по бездушната и егоистична Европа. Но зад този тематичен воал на повествованието се експонират социалните проблеми на българското общество след Първата световна война; то излиза от своето разрушение и вцепенение и се възбужда за съзидателни действия.

Заглавието на романа "На завой" точно обозначава основната му тема: пътят вече се обръща. Тук не става дума за кръстопът, за генерален избор, а само за решение на отделната личност, за да поеме по пътя след завоя, а не да остане на старото си място, до което е стигнала. Това означава обаче че човек трябва да се откаже от предишния си радикализъм, признавайки че се е подвел по идеалистичния блясък на примамливата цел, и да се заеме с конкретен и упорит труд. Преди да започне да реформира обществото, личността е длъжна да погледне в себе си, да се промени и със собствените си ръце да построи нещо устойчиво и полезно за всички. Панчо Анчев