Die drei Leben des Louis Eyer

Там герой, тук никой. В швейцарската си родина никой не го познава. В България обаче швейцарецът е сияен герой. Става дума за Луи-Емил Ейер (1865-1916), който прекарва голяма част от живота си в България и накрая умира в редиците на Българската армия – или по-точно на калните бойни полета на Първата световна война. Геройският статут на Луи-Емил Ейер в България е безспорен: той е „бащата на гимнастиката“ на нацията. Той е накарал младата тогава нация да се поти. Днес там той се смята за символ на връзката между най-добрите швейцарски и най-добрите български добродетели. Но неговият блясък спира на швейцарската граница: в родината си той определено остава историческа нищожество.

Който днес тръгне да търси Луи-Емил Ейер, открива и история за неуловимостта на историографията, за присвояването, превъзнасянето, измислянето на митове – и за невежеството във времена на всепроникваща информация.

И накрая делото на Луи-Емил Ейер илюстрира и неуловимостта на паметта. Неуморният педагог представлява десетилетията преди и след 1900 г., които в Швейцария са напълно забравени, когато България и Швейцария са били многообразно и тясно свързани.