Дескриптивна юриспруденция

Едва ли има по-подходящ момент за излизането на една такава книга. „Класическите" юридически професии, както и двете държавни власти, пряко свързани с правото – законодателната и съдебната – са достигнали абсолютния минимум на обществено доверие, минимум, който представлява реална заплаха за самата държавност. Разбирането за същността на една или друга от професи- ите, свързани с правото, е дотолкова повърхностно, дори и сред хора, сдобили се с диплома за завършено юридическо образование,че успешно, а и съвсем резонно за следностатистическия българин, може да се изчерпи с прословутото Бай-Ганьовско: „И едните, и другите са маскари!". Според преобладаващото мнение, многобройните юридически факултети в страната ни бълват юристи – ширпотреба, чиито дипломи са девалвирали още преди приносителят им да е кандидатствал в съответния университет. Народното събрание явно залага изключително на количеството закони, но не на качеството, иначе няма как да си обясним обстоятелството, че едни от най-важните закони в държавата се променят горе-долу заедно със смяната на годишните времена. Съдебната система до такава степен се самоубива в непрестанни скандали, че е на път да обезвери дори и останалите малцина ентусиазирани идеалисти, които се опитват да се преборят за някаква промяна в мисленето и за поне една малка стъпка в правилната посока.

На фона на всичко това книгата на д-р Младен Младенов илюстрира убедително, че всяко едно общество не само има нужда от правото и юриди- ческите професии, но и че тези професии всъщност са крайъгълен камък на същото това общество. Книгата обаче отива много по-далеч от това – тя ясно и открито показва днешния облик на юридическите професии у нас. Не са не- обходими особени усилия, за да разбере всеки читател, че моментната снимка на юридическите професии, такава широкоспектърна, обективна, цветна и широкомащабна снимка, каквато е направена с настоящата книга, всъщност представлява едно огледало на днешното наше общество. И затова тези, които не харесват картината, обрисувана от автора, не трябва да се сърдят на него. Той е изпълнил задачата си, като честно, обективно и добросъвестно е пресъздал действителността, като при това се е постарал и да обясни точно и ясно защо тя е такава, а не друга, някак по-приемлива. Вероятно ще има и несъгласни с подходите, използвани от автора, с изводите му или с желанието му да провокира едно необходимо и безкрайно закъсняло обсъждане както от обществото като цяло, така и от академичните среди, а и от отделните професионални гилдии, на основните елементи и насоки за всяка една от основните юридически про- фесии. Ако е така – още по-добре. Несъгласието е първата стъпка към размяна на мнения по повдигнатите с тази книга въпроси, а такава размяна на мнения в настоящия момент е наистина крайно належаща...

Николай Енчев, Брюксел, октомври 2013