Сборник с разни народни умотворения и турски злодейства из Кюстендилско

В книгата се изследват различни народни обичаи от Възраждането.

Сред тях са Престъпулка, обичаи при раждане, при убиване на вълк, при пожар, обичаите за Свети Илия и Свети Георги, отношението на народа към магията, обичаите към гостите, старите дървета и птиците, детските забавления и поговорки. Включени са редица народни песни от Кюстендилско от XIX век. Отделено е специално внимание на взаимоотношенията и проблемите между българите и турците в региона, чифлиците и кафенетата.

Съдържание:

• Престъпулка;
• Нещо за сватбите в селата в Кюстендилско;
• Срамежливостта на младоженците;
• Обичаи при раждане;
• Обичаи при убиване на вълк;
• Лаенето на кучетата по селата;
• Роенето на пчелите;
• Обичаи при пожар в селата;
• Обичаи в селата за свети Илия и свети Георги;
• Страх от магии в селата;
• Добросъвестната и приветлива жена;
• Гост, когато си не отива;
• Домашният живот на българите в турско време;
• Стари дъбове и стари дървета;
• Изгубване на горите без полза;
• Остатъци от старини в Кюстендилско;
• Детски забавления;
• Поговорки;
• Ръжениче, просяниче, медениче, рипни, утръколи се къде мене, та ме уплаши;
• За птиците;
• Сокол и врабци;
• Кьосавец;
• Приключенията на св. Трифон;
• Сечко и Марта;
• Белята в торбата;
• Калинкиното чорапче;
• Песни;
• Елена и овчарин;
• Стоян и Катина;
• Крали Марко и Елена;
• Рако и жабата;
• Парен каша духа;
• Вълк, лисица и магаре;
• Лисицата и кокошарникът;
• Отиване на небето при Господа;
• Една ленива и мързелива мома в селото;
• Невеста на лозе;
• Млада невеста;
• Препиране между ангела и дявола;
• За турските зверства: Челебийско време;
• Болюкбашиите;
• Поговорки на турците по селата;
• Мъките и затворите на българите поради даждията;
• Отбой и порез в селата;
• Чифлиците в турско време;
• Спахиите и техните злодейства;
• За какво служеха турските кафенета;
• Критика към Баба Ега;
• За свещеник Петър Цветанов Любенов.

Петър Цветанов Любенов (1816 - 1905) е български духовник, фолклорист и етнограф. Автор на „Баба Ега“ и „Самовили и самодиви“. Роден е в с. Горни Коритен, Кюстендилско. В продължение на 25 години е свещеник в селата на Кюстендилското Краище. Проявява интерес към християнските прояви в обредите и религиозния култ, записва фолклорни и етнографски материали. Около 1863 г. се установява в Кюстендил. Със своята събирателска и издателска дейност той се утвърждава като един от първите етнографи, фолклористи и краеведи в съвременната българска история.

Книгата е част от поредицата „Съкровищница на българската наука“ на издателство „Шамбала“.