Христос отново разпнат - твърди корици

„Христос отново разпнат” е определяна като най-ясната книга на Казандзакис, защото това е творбата, която отразява най-категорично позициите на автора и заради която дори е обвинен в комунистическа пропаганда. Романът проследява историята на малко гръцко село, намиращо се под владението на Османската империя. Година преди да отбележат поредния Великден, жителите на Ликовриси решават да възродят стар обичай – да разиграят пиеса, която да пресъздаде събитията от Страстната седмица. Малко след като ролите са раздадени, група бежанци, бягащи от развалините на разсъбените си домове, пристига с молба за закрила. И внезапно драмата на Страстта се превръща в реалност.

В романа ярко проличава колизията между два противоположни, взаимоотхвърлящи се света, а което, макар и парадоксално, са свързани в неразривна цялост. Единият е безчестният и несправедлив свят, в който „най-добрите гладуват и биват онеправдани, най-лошите ядат и пият, и управляват, без вяра, без срам, без любов”. В този свят господсата логика и конформистка философия и всяко отклонение от конвенционалното мислене се наказава от Множеството. Другият свят е святът на неподредеността, лодството, нечистотата, страховете, съмненията, вината; свят, в който духовното оцеляване надделява над физиологическото. Там няма предварително очертани граници и правила – все път, който сам трябва да намери път към спасяването на човекското, а правилният път винаги се оказва стръмния.

Според превода на текста Георги Куфов “Христос” на Казандзакис не е непременно неизбираем, настоящ троянски бог, но обект на намира сестра на много сложен век, лесан в себеподобите.