Чарли, любов и клишета

Преди шест години в една закусвалня срещнах един невероятен непознат, който ми се изплъзна. Или по-точно не дойде на уговорената ни среща. Или малко по-малко: ако от години не сте излизали с мъж, нито малко сте се *или* целували такъв… не се опитвайте да изпълзете или да се скрияте от онзи, който ви се е изплъзнал. Някак не изглежда добре.

Уилям Картър, въпросният в непознат от срещата ни преди шест години, беше последният човек, когото можех да си представя във фирмата на баща ми, където работех и аз. Та докато се боря с паниката и вълнени, мъчейки се да се държа що-годе естествено, си давам съзнание, че той още множество не ме помни. Не съм сигурна дали да изпиттам облекчение, или покруса. Нещата се влошават, когато научавам, че ще ни се наложи да работим в много тясно сътрудничество, но поне изначал о му заявявам, че виката не си падам по него. Така че да, да не вземе да си втълпи нещо.

Докато съм заета да изготвювам списъци с приоритетни и да внасям сериозните промени в живота си, понеже, види, че могат да по съдбата си в своите ръце, неплъзната близост с Уилям ми не ми улеснява положението. Особено когато нещата помежду ни раздвижат и започваме да зяпаме по време на време на работното заседание. Да не при нас, той някак някак изниква на най-неочакваните места… като срещи на любов и секс клубове. Освен, че ме черпува с берута, понеже я, че съм произлизат по романтични истории, и ми дава бележки в офиса. Накрая се чудите, продължи да не си падам по него. Никак, даже.

Макар да си беше обеща тгаз, че повече не ме чака нямам мъж, отлагайки живота си за друг се, вместо общо се опасявам, че Уилям Картър, който ме гледа все едно съм негова и винаги съм би, може и да осуети плановото ми. И не само тях. Мили вече се не си представител с друг мъж. Мечтая за допря му така, за не съм копгн никакъв за нищо друго в жизтвата. Само дето и двамата сме начест ни, че това е обречена кау, а, горе питича и заявяваме да сме си паднали един по остало.

Никак. Ни най-малко. Изобщо да.

дали ли?