Центурия

"Центурия" заслужава своето място сред постмодерните класики като "Невидимите градове" на Итало Калвино, "Игра на дама" на Хулио Кортасар и "Животът. Начин на употреба" на Жорж Перек.

Най-честият главен герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва мястото му да заеме дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, разсеяна фея, крадци на Вселени, явление, сън, даже и вик. На крачка от поезията и на една ръка разстояние от визуалните изкуства, тези текстове, наричани от техния автор “романи в миниатюра”, в крайна сметка сякаш приличат най-много на джаз вариации по общовалидни теми: усещането на човека за себе си насаме и сред хората, в града, в света. Подобни са и на моментални снимки от събития, в които обаче личат следи от продължителни процеси: един господин подслушва на спирката разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на невидима туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж случайно изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; гипсов паметник ликува от своята участ и своите гълъби, докато сърдитият му прототип го наблюдава с ненавист от близката пресечка; лишен от фантазия чревоугодник среща самия себе си на улицата; измирането на динозаврите е съпътствано с измирането на боговете им и никой не знае в каква причинно-следствена връзка са двете трагедии; площад беглец се рее из космоса... В Древен Рим сто гласуващи или воюващи заедно са се наричали “центурия”: в същия дух стоте истории на Джорджо Манганели (не просто автор, а “машина на времето”, както го нарича английският му преводач Хенри Мартин) са щедра извадка от хора, неща и отношения към нещата; нестройно множество от различни индивидуалности, събрани с обща цел и разказани с удивителен език и чувство за хумор. С предговор от Итало Калвино и специално за българското издание – от дъщерята на писателя Лиета Манганели.

"Лабрюер, оплоден от въображението на Борхес." - Le matin des livres

"Сто романа от по страница. Литературно чудо!" - Ким Монзò

"Ваятел на злокобни сънища... и на парадоксални игри на свободата." - Le Nouvel Observateur

"В литературата на Манганели личи желанието за провокация, така характерно за авангардите, но и идеята, че литературата е произведение на човешката вещина не по-малко, отколкото самият живот. Разликата е там, че в произведението, създадено от вещината на автор като него, има такава свобода на движенията, от каквато животът е лишен." - El País

"Взета сама по себе си, всяка от тези драгоценни миниатюри е подривна игра с литературната и философската традиция: от класическата митология до екзистенциалисткия минимализъм, от булевардния роман до историите за духове. Взети заедно, стоте “романа” оставят впечатление за голям, сложен словесен лабиринт, който подмамва читателите в безкрайно дирене на скрити препратки или прилики, но и ги изправя лице в лице с темите, оставили отпечатъка си из цялата книга: болест, страх и екзистенциална безпомощност, нещастна любов и спорадични мярвания на свръхестественото." - Times Literary Supplement

"Джорджо Манганели е рядка птица – гений на въображението... При внимателен прочит на "Центурия" може би ще проумеем, че неизброимите катастрофи, които пълнят вестниците и преливат от малките ни екрани – страсти, слави, спортни подвизи, провали или триумфи, бракове, болести, кризи, катастрофи, – нямат отношение към душата, нито са в състояние да осветлят смисъла, който животът евентуално е готов да ни предложи. Това, което се случва в разказите на Манганели, надвисва над читателя като съдба и го отделя както от вече несъществуващото време на “преди”, така и от още ненастаналото време на “след”, оставя го увиснал в чезнещото “сега” на съзнанието." - California Literary Review

"Както огънят е пречистващ, "Центурия" е метаразрушителна: принася себе си в жертва (с което – и своите традиции), но оставя на мястото си нещо ново и чисто, често пъти истински омайващо." - Review of Contemporary Fiction