Буик 8

В продължение на двайсет и две години служителите от отряд Д на пенсилванската щатска полиция ревниво пазят тайна, която може да промени света.

Западна Пенсилвания, 1979. Непознат мъж изоставя буика на бензиностанция и безследно изчезва. Пътните полицаи закарват на буксир „осиротялата“ кола в склад Б в местното управление, а когато започват да я разглеждат… зяпват от изненада. Двигател има, само че нищо не му е наред. Буикът е бутафорен, но… как тогава е стигнал до бензиностанцията?

Няколко часа след като полицаите Рафърти и Уилкокс я откриват изоставена на една бензиностанция, Рафърти изчезва безследно. Тогава на всички от отряд Д става ясно, че буикът е повече от опасен... И че никой не бива да научи...

През двайсетината години, последвали този ден, всеки, влязъл в склад Б., усеща надигането на страховита вълна, интуитивно долавя невидимото присъствие на нещо отвратително и ужасяващо. Всъщност ужасите не остават само въображаеми. Накрая са съвсем реални.

От време на време в склада проблясват ослепителни мълнии, чува се зловещо бучене, температурата рязко спада, земята се разтриса… Всички си дават сметка, че буикът е много, много опасен, но упорито пазят в тайна съществуването му.

През есента на 2001 осемнайсетгодишният Нед, син на загиналия полицай Уилкокс, започва да идва в участъка, готов да се захване дори с най-неблагодарната работа. Скоро той става член на семейството на хората със сиви униформи. И те го посвещават в тайната… която скоро ще оживее в склад Б.