Бхагавад Гита

Бхагавад Гита – “Песента на Бхагаван” или “Божествената песен” – е най-свещена книга на индийския народ. Наричат я и само “Гита”, “Песента”. Създадена е най-вероятно в периода V – II век пр.н.е. Бхагавад Гита е свещена вишнуитска книга, но и прекрасна поема. Тя е глава от древноиндийския епос Махабхарата, но се откроява в епоса като самостоятелна философска и религиозна поема – диалог между Учителя Бог Кришна и ученика принц Арджуна. Поемата е оказвала голямо влияние върху множество писатели и мислители.