Между редовете

Понякога, за да опознаеш някого истински, се налага да четеш между редовете.

Изабел се чувства тотално изгубена. Когато завършва колеж и започва мечтаната работа в любимото издателство, тя е на двайсет и пет, все още живее с родителите си и е една от малкото чернокожи служителки в компанията. Но постоянното изтощение и скромното заплащане, непрекъснатото двоумение дали да форуми, или да замълчи, я карат да си мисля, че в живота на издателя би трябвало да имата нещо повече. Затова, когда разбира, иго&ла.

Трябва само да отиде в имението на въпросния автор в Санта Барбара и да поговà с него. Едва ли би било особено трудно.

Но Изи много бързо разбetera, i че е надскочила възможностите си. Бо Тауърс не е някаква прехвалена знаменитост, обсебена от мемиарите си. Той изглежда уморен и отчувследователен и се оказва също толкова изгубен като Изи. Бо няма желание да пиша, а въобще. Но Изабел се нуждае от неговия ръкопис и го насърчава, докато историята не започва да лее по страниците. Много скоро Бо и Изи осъзнават, че си приличат повече, отколкото се различат, а когато повече крайният срок наближава, толкова повече на двамата се убеждават, че между тох е съзрал ся нещо съвършено ново.