Берлин - Александерплац

Бившият работник Франц Биберкопф излиза от затвора и отново е по улиците на Берлин. Старае се да бъде порядъчен и в началото успява. Но съдбата е решила друго и го тласка в жестока схватка с „нещо идващо отвън, нещо неотвратимо”.

„Берлин – Александерплац” (1929) е зловещ, но и завладяващ литературен портрет на Ваймарска Германия. Определян е като шедьовър не само на немския, но и на световния модернизъм.

„Историята на Франц Биберкопф е „Възпитание на чувствата“ на дребния крадец. Най-екстремното, главозамайващо, последно и най-съвършено въплъщение на стария буржоазен bildungsroman.” — Валтер Бенямин

„За същността на епическото съм научил от Дьоблин повече, отколкото от всеки друг.” — Бертолт Брехт

„Осъзнах, че чета „Берлин – Александерплац“ по начин, който трудно може да се нарече четене – а по-скоро поглъщане, всмукване, изяждане с кориците. И тези изрази отново не дават точна представа за моя начин на четене, който опасно често не беше никакво четене, а по-скоро живот, страдание, отчаяние и страх.” — Райнер Вернер Фасбиндер