Белите им прилягат

Пастор Хьорлин обожава своите внуци – малкия Антон и неговия батко Карл. Но когато чуе, че ще му гостуват за ваканцията, косите му настръхват. Защото в къщата ли са те, всичко става възможно.

Запознайте се с майсторите на изкусните бели Антон и Карл – а техните творения дано (не) послужат за вдъхновения.

Възможно е, когато влезе в зимника за ябълки, да излезе с непознат дакел. Или от банята да потече вода, защото Антон е карал да плуват раците, купени за вечеря. Възможно е и да си получи собствените честитки от непознати хора, защото преди това малкият му внук ги е разнесъл по пощенските кутии в градчето. А какви ги натворява Антон за Коледа... то не е за приказване.

Адаптация на корицата: Златина Зарева; Превод: Ева Кънева; Художник: Карин Стиернхолм Редер; Редактор: Василка Ванчева.

Всеки път, когато предстои Антон (на пет) и Карл (на седем) да прекарат няколко седмици при дядо си и баба си, възрастният свещеник (дядото) изтръпва. Познава внуците си и знае точно какво го очаква – пълна лудница. А той обожава да му е чисто, подредено и дори малко скучно.

Царете на пакостите

Антон и Карл обаче пет пари не дават. Става ли дума за лудории, въображението им не знае граници. Те са царе на пакостите и подлудяват строгия си дядо. И така, родителите на двамата палавници решават да си починат няколко седмици през лятото и ги изпращат в идиличния дом на баба и дядо на шведския остров Йоланд. Дядо е доста сърдит и кисел и определено не е във възторг. Баба е мила и добричка и успява да убеди съпруга си да поемат грижите за двамата внуци. По време на гостуването си Антон си наранява пръста с отварачката за консерви, скрива се в стенния часовник и решава да си поиграе в банята с прясно сварени раци... И белите не спират тук.

Шведската писателка Ева Бексел, потомка на стар свещенически род, става известна с трилогията за внуците на пастор Хьорлин, в която черпи вдъхновение от собственото си детство. Трите повести, които сме събрали в настоящия том, са преведени на няколко езика, а тиражът им е надхвърлил половин милион. За тях авторката е получила наградата на Сдружението на шведските книжари и отличието „Емил“, учредено в памет на Астрид Линдгрен.