Балада за изгубените планини

През 1991 година Лео е студент по история в малкия лигурски град Сардзана. Прекарва времето си в решаване на кръстословици и игри на шах с пенсиониран съдия. Докато един ден съседът му го въвлича в нещо непредсказуемо. Лео трябва да открие какво се е случило с приятеля му Малертис – антиквар, който е оставил мистериозни послания около изчезването си.

Следите водят до София и Солун, до изоставена мраморна кариера и сефарадско гробище, до водовъртеж от балканска музика, темпераментни художнички и колекционери на икони. Решението на енигмата сякаш свързва Малертис с друг човек, който седемдесет години по-рано решава да изтрие следите си – Аурелио Делфи, италиански поручик в окупационната армия в България, който през 1919 г. се влюбва в еврейка на име Вида Брокамо и след това е принуден да избяга в планините.

Две разследвания и две любовни истории – злополучната на Аурелио и съкрушителната, която Лео ще открие в България – се преследват през целия ХХ век в роман. После ще дойдат разочарованията. Нито жените, нито учението са чудесата, които си представяме. Любовта поглъща годините, след това ти обръща гръб и иска и правото да е на нейна страна. Историята не ни помага да не повтаряме ужасните и печални грешки. Но в същото време точно тези страсти направляват живота, придават му смисъл и мощ, те са единственото достатъчно поетично алиби. Затова замини.