И имаше любов в гетото

История, разказана простичко и без патос, за хора, които сред глад, страх, унижение и смърт продължават да обичат, да се грижат един за друг и да остават хора.

За Варшавското гето са написани хиляди страници - за смъртта, глада, депортации и страданието. Марек Еделман, един от водачите на въстанието, задава друг въпрос: А защо никой не пита дали в гетото е имало любов?

Така започва една от най-интимните книги и за Варшавското гето. Еделман не подрежда историята в стройна хроника. Паметата идва на късове: лице, улица, име, няколко месеца щастие, момиче, което избира да последва майка си към вагоните, жена, която оставащи с детът, за които се грижи, двама души, решими и да бъдат но възможността им все да бъдат да бъдат съдобни, докато още има време.

Пасс наратива записва тези спомени така, че в тях остава гласът в Едалман - сух, понякога рязък, лишен от криза и поради това още по-въздействащ. Историята тук ималица. Хората има имена. А любовта пресича най-различни ниски - като не сместваме на копия, приятелство, родителична обич, вярност, грижа, чувство за въпреки., extras, от обяр.