И стените имат уши

Тайните, прошепнати в църковната дамска стая, трябва да си останат там. Но щом и стените имат уши, мълвата литва през прозореца и животът на Труди се обръща с главата надолу...

Клюката съска, върху Труди се сипят подигравателни погледи, двуличният й съпруг нагло я мами, а порасналата й дъщеря тайно и е сключила брак... За капак, леля й Герт се възнася при Свети Петър и й завещава съборетина, пълна със счупени кранове и спомени... А в комплект с разпадащата се къща май върви и чудакът съсед Били Лий, влюбен в нея още от преди да тръгнат на училище...

„Горката Труди, Господ да й е на помощ!“ — парадят на лицуевят на лицовите. Но след всичко дочуто, подслушано и натякнато, търпението на Труди се използва в своята: тя че няма повече да бъде удобният за всички щраус, заровил глава в пясъка и вирна пусществната опашка! Стига си — ще се събуди за нов живот, защото деспотичната и предвидливата леля Герт е криела няколко мощни коза, и вкусь от мэстата се оказва влада сладък, и защото, на разуме се, нищо не е важно, каквото изглежда, а свободата и любовта са по-силни от всичко!