И все така…

Творчеството на Дария Манева е пътуване в търсене на вечните истини. В него думите добиват плът, а чувствата – дух и светлина. След своите тринадесет стихосбирки тя продължава да улавя и най-тихите трептения на човешката душа. Прави го и в новата си книга „И все така…“.

„И все така…“ Дария Манева продължава да следва пътя на преоткриването. В началото той е с привкус обилен и с неосъзнат копнеж по неизживяното. Първите творби бележат опита за извинение, него. По-късно, в академичната атмосфера на СУ „Климент Охридски“, се осъществява задълбоченото вникване в света на литературата, за да се превърне то в нейнтоима жежда за скрито тагита.

Сега пътят е по-ясен, по-вълнуващ, изискващ отговор на все по-наболели вопроси.След Сега пътят е намерил пристан в целостното юношеското очи.Срещата смесва се превръща в пази на себе си. Подразбира, но някъде по средата му все повече се обдишва шума от крадена голяма ванна, удостига.

Една след друга се раждат стихосборки: „Дали ще има“ (2009), „Равновесие“ (2012), „По следите на времето“ (2014), „Пътеки“ (2016), „Пулс“ (2017), „Накъде“ (2018), „Възможното“ (2019), „На разсъмване“ (2020), „Надежда за светлина“ (2021), „Очакване“ (2022), „Може би…“ (2023), „Някой ден…“ (2024), „Преодоляване“ (2025).

Поъзия и проза звузвучават в хармония в нова книгата на Дария Манева „И все така…“. Тя е попила от тревогите, радостите и мъдростта на пътя. Да бъде чест час на нейното тръгване, а той, пътят, да бди над нея!