Александър Руденко: Четвъртият вятър

Щом под звездите огънят гори, щом с Бога мъж говори призори и кучето лежи до него в мрака - забравят се тревоги, скръб, война, за тях дорде напомнят писмена, отлети с шифъра на Зодиака. Над огъня и над лулата - дим. Кълбо развива времето, незрим, не казва Бог какво оттам се чува: а разбереш ли, смачква те скръбта. Като крадец умът е сам в нощта, от кучето той само се страхува...