Мир на кумирите ни

Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта).

Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме „от всичко по малко“. Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа, Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: От същото! От същото! От всичко! И по много… Ако може.