Идеален ден за нищоправене

„Идеален ден за нищоправене“ е преведена от Валентина Бояджиева, а дизайнът и адаптацията на оформлението е на Ясен Григоров.

Мария Попова нарича тази книга Прекрасна илюстрирана ода на живителната природа и изкуството да бъдеш сам в епохата на екраните.

И наистина, докато говорим за екраните като някакъв демон, дошъл да завладее децата ни, ние като че ли забравяме какво друго искахме да бъде на тяхно място. Забравяме за творческата сила на скуката, която отваря сетивата ни за нови преживявания и идеи. За умението да общуваш със света сетивно. Какво е да се оставиш да те завладеят светлините и сенките, капчиците, които се нижат в огърлица под мокрото клонче, облите плешивинки на камъните, проблясъците цвят в сноповете светлина през облаците, допирът на листа, камъчета, нежно отдръпващите се охлювени рогца. Какво е да си удивен от света. Да не правиш нищо значи да си отворен към всичко.

„Идеален ден за нищоправене“ на Беатриче Алеманя е възторжена книга за красотата на света, призив за радост.

Нашето геройче и майка му пристигат в къща за гости насред дъждовната гора. Рецепта за скука! Докато майката работи, детето се опитва да прогони скуката по единствения познат му начин - с електронната игра. За пореден път майка му я взима. И то за пореден път си я прибира обратно. И излиза навън, за да не го хванат. Но докато се опитва да повтори сцена от играта, подскачайки върху облите камъни, конзолата пада във водата. И тогава....