90 ½ - На лов за късмета

Това е един разказ, оформен като книга, за израстването на един млад човек, зодия стрелец.

Това са деветдесет години и половина бродене по неравните пътища или трудно забележими пътеки. През всякакви терени и заобикаляща среда, която не всякога е приятелска, а на моменти враждебна.

Пътища, които водят в неизвестна посока, с неясен финал, дори с мъглива представа за целта, която най-често е забулена с неосъзнати намерения.

Да тръгнеш за лов на късмета, който никой не знае къде се намира, какво представлява и до колко е благосклонен към твоите желания или очаквания.

Много често е едно пътуване заради самото пътуване, пък когато стигнеш до някой кръстопът – тогава ще му мислиш. Това е начинът на движение на стрелеца.

Ако го гледаш отстрани как върви с неговата наперена и самоуверена походка първото, което ще си помислиш е, че той е тръгнал за някъде и можеш само да гадаеш къде.

Работата е там, че и той самият не знае, но върви все така устремено и това е най-важното, защото му харесва. Колкото повече неизвестности, толкова по-добре. Дори да стигне до някакво място откъдето се вижда ясно как неговия път става по-широк и равен, той поема с приятна въздишка по него, но не след дълго му доскучава, напуска леснотията и го удря през шубраците по незнайни пътеки, но общо взето в избраната посока, стига да не реши в някой момент да смени решително тази посока и да търси други хоризонти.

В книгата такива примери колкото щеш и в този смисъл тя е един разказ за тях.

И понеже това често е на „прима виста“, което ще рече спонтанно и най-вече импулсивно, тогава започват да се случват „случките“, за които никога не съм намирал отговор – аз ли ги намирам или те мене, но едно е ясно, че любовта ни е взаимна.

Самата книга не е писана, а изговорена. Нещо като разговор с приятели на маса и именно това определя нейния стил, речник и свобода на говорене, без да се интересуваме дали някой извън компанията ни чува и дали одобрява, или се възмущава.

По този начин поднесено, това е един продукт, който излиза извън рамките на класическото определение за жанр, защото нищо не му е чуждо.

Споделените истории са поднесени директно по недвусмислен начин – лек, непринуден, силно откровен и забавен. От него глава не боли. Чете се лесно, без значение на коя страница си отворил.

Казват, че краставите магарета отдалече се подушват. Не се съмнявам, че има много хора, на които им допада такъв начин на поведение, на говорене (на разказване) и действия при различни обстоятелства. Разбира се, това не означава, че и те трябва да бъдат такива. Достатъчно е да се забавляват, да допускат, че това е възможно и да разбират мотивите, които са ме движили.

Това не е рецепта за никой. Това просто е начинът, по който съм се придвижвал по грапавините на живота.

Тръгнах от „под нулата“ и ми трябваше половин живот за да се изравня с другите обикновенни хора.

От тук нататък не беше трудно да добавя щипка подправки за да изляза с една идея над средно-статистическия гражданин.

Аз съм един щастлив човек на своето време. Да го отдадем на късмета на стрелците. При мен нищо не е било планирано предварително, нито подпомагано.

Следвай своята интуиция.

Кураж и дързост!