88-и август

Калоян и Росен са най-добри приятели от деца. Единият е за другия семейство. Ветеринарен лекар и инженер - въпреки че много се обичат, споделят си и се подкрепят във всичко, двамата на пръв поглед нямат общи интереси. Докато едновременно не се влюбват в Ани. Истинска любов, която не подлежи на отмяна. По-силна от присъда и по-мощна от всичко. Сватбата на брата на Росен - Андрю - се оказва съдбоносен момент за всички. Неприемането на края е продължение на приказното изживяване на голямата любов. Август не продължава 31 дни. Той е поне 88. Съществува ли истинско приятелство и какви шеги си прави съдбата с нас? Готови ли сме на предателство заради любовта? Истинска обич ли е, ако трябва да я изживеем, да нараним? Нелепо, справедливо или трагично е, когато се налага да се разделим с единствената си любов, защото нямаме право на нея? Отговорите идват през лятото. Може би на точна, конкретна дата. Съвпаденията не са случайни. Повторенията също. Една история за силата на волята, за доверието, за любовта, в която се налага да вярваме сляпо, за съдбата и за мощта на постоянството, за късмета. Август не продължава 31 дни. Той е поне 88. За книгата голямата Маргарита Петкова казва: „Този роман е определено любовен. Но не е тривиален чиклит. Фабулата, върху която авторката Ралица Димит­рова разгръща своите размисли за вечната тема, която е винаги актуална, интригува още от самото начало. Срещата между двама човека, искрата от първия поглед, различните гледни точки на персонажите, които обаче водят до едни и същи изводи, се разкриват пред читателя с писателски финес, все по-липсващ ни в забързания модерен механичен и схематичен живот. Любовта е само между двама – споделена, несподелена, тъжна, щастлива. Да разказваш за нея на друг, е само глупаво оправдание за слабаци. Любовта остава винаги за цял живот, колкото и да е траела – три дни или три години. И от тази позната гледна точка тръгват обратите в действието. Ралица Димитрова всъщност много умело ни показва, че нашите чувства могат да ни подведат опасно и въпросът за любовта всъщност е големият въпрос за доверието, че често, опитвайки се да бъдеш честен, нараняваш много повече, отколкото обикновено предполагаш. Между София и Париж, между ветеринарната клиника, техническите науки и класната стая, между Созопол и Смолян, героите живеят своя август и остават в него, независимо от сезона и съдбите си. Ще попитате как толкова много неща се случват върху неголям обем страници? Прочетете ги. И не забравяйте, че „Добър ден, тъга“ е в същия обем.“