103 Басни

Баснята се е появила в древността и е един от най-старите литературни жанрове. Родена в безписмено време, тя има за цел чрез кратък поучителен разказ да предаде знания, да предизвика размисъл, да изясни сложна психологическа, нравствена, икономическа, социална или политическа ситуация или явление.

Най-често прицел на баснята са пороците на хората, тяхната нравствена и духовна висота и издръжливост. Чрез разказа, диалога, сравнението, иносказанието, поуката, чрез своето кратко, но експресивно съдържание баснята се превръща в незаменимо средство за възпитание на хората. Тя лесно се запомня, остава в съзнанието като нравствен императив. Баснята е любимо занимание на вещи разказвачи и автори, често и повсеместно се използва в разговорната реч, като ѝ придава неповторима окраска и дълбочина. Нейните сюжети прелитат граници и континенти, повтарят се в различни варианти, героите се променят, но основните теми – за достойнството, знанието, учеността, хитростта, другарството, любовта, взаимопомощта, глупостта, посредствеността, алчността, скъперничеството, притворството, гордостта, големеенето – остават и намират все нови и нови форми.