100 години български футбол

Уважаеми читатели, скъпи приятели,

В ръцете си държите най-детайлната, точна, пълна и възможно най-обективна история на организирания български футбол. Защо „възможно"? Защото всеки един от нас има собствено мнение и собствени спомени за онова, което се е случило от 16 декември 1923-а до ден-днешен. А това само по себе си демонстрира какво е футболът най-точно казано той е нашата игра. На всеки един от нас.

Нашата игра на нашите географски ширини е видяла своите триумфи, но и своите несполуки. Видяла е клубни постижения и поражения, национални победи и загуби но онова, което прави футбола специален, е че всеки един от нас не просто ги е приемал, но ги е преживявал - като собствени успехи и собствени провали.

За мен тази лична връзка с българския футбол стартира още преди да бъда роден - дебютът на баща ми на вратата на Левски е през вече далечната 1961-а, а в следващите 14 сезона този велик вратар записва почти 300 официални мача за клуб и национален отбор. Моят личен състезателен път е достатъчно добре познат - от старта като юноша, през титлите, купите и партийните наказания, та до най-голямата гордост - да бъда капитан на бронзов медалист от световно първенство. Гордост, разбира се, е и успешната кариера на сина ми Николай - първият вратар след мен самия, спечелил отличието, Футболист на годината" у нас, и избран за най-добър на поста си в силното холандско първенство. Огромна гордост е и фактът, че толкова дълго българското футболно семейство ми гласува доверие да го водя начело на БФС.

Затова, да ме прощава големият Ариго Саки, но футболът не е най-важното от маловажните неща. Напротив за мен футболът е най- важното от най-важните; той е не просто начин на живот, а той е целият живот, с всичките му емоции, обрати, с тежките битки, победите и загубите.

Сигурен съм, че и за вас е същото.

Ето защо, навръх стогодишния юбилей на организирания футбол у нас, Българският футболен съюз положи усилие да ви припомни всичко важно за най-важния спорт. Да припомни гордостта, но и горчилката; да обърне поглед върху всичко, изградило футбола в България. Нашия футбол този, който обичаме, и без който не можем.Умните хора са казали, че бъдещето е реално само доколкото е настояща надежда, а миналото е реално само доколкото е настоящ спомен.

В тази книга си спомняме за миналото със славните моменти и с разочарованията; с върховете, спадовете и всичко около тях. Що се отнася до бъдещето надеждата е налице, целите - също. Въпрос на време е да ги постигнем. Защото в крайна сметка, в контекста на голямата картинка, сто години е просто едно добро начало.

Борислав Михайлов
Футболен син, баща, играч, президент